Според предания и исторически факти, най-старата църква на Балканския полуостров се намира в мездренското село Царевец. Е, или поне една от най-старите. Всъщност, около селото наистина има няколко свети места. Има и още един Божи храм който след две години – през 2014 г., ще отбележи своята 130-годишнина. Обаче истинската историческа забележителност край Царевец са скалните надписи в пещерите край река Искър.
Църквата „Свети Николай” е изградена през XIII-XIV век. Тя е една от малкото изцяло запазени сгради, строени преди толкова много векове. Скромна е по размери, но вътрешността й разкрива пред посетителя необикновения свят на отминала епоха. Въпреки че храмът е празен, отдавна не се служи в него и няма икони, топлият колорит и реалистичният изразителен похват на стенописите излъчват простота и близост. Интериорът поразява със своя единствен по рода си зидан иконостас, покрит с живописна украса. Той е и най-ценен. Вероятно малко хора знаят, че дърворезбените иконостаси, които в момента са неотделима част от представата ни за православна църква, се появяват сравнително късно, фактически едва по турско време. Дотогава разпространени са били зиданите иконостаси. Единственият запазен до наши дни е в църквата „Свети Николай” в Царевец.
Точно над входа на църквата може да се види така нареченият „градивен камък”, върху който е изписана годината, в която храмът е бил допълнително укрепван или дострояван. За последно това е станало през 1747 г. Мястото е уникално и със запазените голям брой изкусно изработени надгробни паметници от същото време, някои от които представляват истински шедьоври на каменната пластика. През 1972 г. Божият храм е обявен за национален паметник на културата. Ключът, с който се отваря църквата, се пази от кмета на селото.
„Така съм го получил от предния кмет на Царевец. Това е оригиналният ключ към храма, който е направен преди много години”, коментира местният първенец Тошо Цондашки.
Църквата се намира в центъра на селото. Край нея е построеният през 1884 г. храм „Свети Димитър”. Божият храм е изграден изцяло от бял врачански камък, който се добива в кариерите край Царевец. В мездренското село има рядко срещан обичай – близки на починали да качват техни снимки на стената на църквата. По този начин, когато има богослужение, свещеникът да чете и споменава имената им.
Друга забележителност, запазена до ден днешен, са скалните надписи край мездренското село. Тези издълбани в скалите графити могат да се видят в нишите на южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника. Според специалистите, надписите датират от XVI-XIX век. Те могат да бъдат открити в около 30 малки пещери и ниши на 40-метровите скали. Повечето графити са разположени близо до терасата на Искър, но други са на 20-30 метра височина.
За първи път за скалните рисунки край Царевец съобщава роденият в селото географ Михаил Мичев през 1962 г. и ги отнася прибързано към втората половина на ХVIII в., като приема, че надписите и рисунките са направени по едно и също време. По-късно известният спелеолог Петър Трантеев извършва изследвания на пещерите в двата масива, прекопира надписите и ги публикува. Учените допускат, че в съседното село някога е съществувала школа за граматици, тъй като на поне 12 от тях имената са издълбани по пещерните стени. От тези и следващите проучвания се оформя мнение, че находката може да се отнесе към периода между VIII и ХVI век. Експедициите по проучването на скалните надписи продължават през годините, а интерес към тях проявяват и чужди учени. Изключителната картинна галерия под открито небе съдържа множество рисунки на конници, тотемни маски, стрелци с лъкове, елени, коне, слънчеви символи и свастики, чиито стилов анализ позволява да бъдат датирани от праисторическо време до един твърде мрачен период в българската история – татарските нашествия в България.
Във всички надписи е споменато, че са писани през пролетта, а в един от тях се посочва, че в неделята след Великден било намерено лечебно растение. Това насочва специалистите към мисълта, че в миналото на това място е бил практикуван забравен пролетен обред, свързан с търсенето на биле. Всеки, решил да се докосне до историята на България и предците, може да го направи, ако посети за ден мездренското село Царевец, което е събрало на едно място няколко светини.

Малко хора може би знаят, че белият врачански камък, един от най-високо ценените варовици в строителството и скулптурата, се добива в мездренското село Царевец. Макар че е наречен врачански камък, само край Царевец има кариери, от които се вади минералът. Малцина са тези, които знаят, че с бял врачански камък, добит край Царевец, само във Враца са облицовани сградата на областната администрация, градската концертна зала, дома на туриста и други обществени сгради. Стотици обществени и частни сгради в България също са разкрасени с красивите плоскости.